В ново проучване учени реконструират как са се променили морските нива в Беринговия проток. Те
Беринговият сухопътен мост е известен още катоБерингийският провлак или Берингия многократно е свързвал Евразия и Северна Америка. Констатациите на учените доказват, че нарастването на ледените покривки и падането на морското равнище не са се случили много бързо и много по-късно, отколкото се смяташе досега.
Световното морско ниво спада презледникови епохи, тъй като повече от водата на Земята остава уловена в масивни ледени покривки. Проблемът е, че тези процеси са трудни за точно датиране.
По време на последния ледников максимум,който е продължил от преди 26 500 до 19 000 години, ледените покривки покриват големи площи от Северна Америка. Драматично по-ниските нива на морето разкриха обширна област, известна като Берингия, която се простира от Сибир до Аляска. Там са живели коне, мамути и други представители на плейстоценската фауна. Когато ледените покривки се разтопиха, Беринговият проток се наводни отново преди около 13 000 до 11 000 години.
Повече от 50% от световния обем лед презот последния ледников максимум се е издигнал по-късно от преди 46 000 години. Определянето на времето на промените е важно за разбирането на обратната връзка между климата и ледените покривки, обясняват учените и предоставят доказателства, че развитието на ледената покривка е било забавено след падането на глобалните температури.
Резултатите потвърждават последните проучвания,което показва, че глобалното морско ниво е било много по-високо преди последния ледников максимум, отколкото предполагаха предишните оценки. Средното глобално морско ниво по време на последния ледников максимум е било с около 130 метра по-ниско, отколкото е днес. Въпреки това, действителното морско ниво на определено място, като Беринговия проток, зависи от фактори като деформацията на земната кора под тежестта на ледените покривки.
В новото изследване учените са използвали анализазотни изотопи в седименти на морското дъно, за да се определи кога Беринговият проток последно е бил наводнен и тихоокеанските води са се излели в Арктика. Учените измерват съотношението на азотните изотопи в останките от морски планктон, запазени в седиментни ядра, събрани от морското дъно на три места в западната част на Арктическия океан. Поради разликите в азотния състав на тихоокеанските и арктическите води, учените са идентифицирали азотен изотопен подпис, който показва кога тихоокеанските води са се вливали в Арктика.
Констатациите сочат сложната връзка между климата и глобалния обем на леда и предлагат нови начини за изследване на механизмите, които са в основата на ледниковите цикли.
Прочетете още:
Откриха гробницата на „акушерката на Исус“: учените разказаха какво са открили там
Айнщайн отново греши и основната му теория е пренаписана: как променя света
Публикувано тестово видео на първото в света витло с 11 лопатки