В процеса на еволюцията формата на молекулите непрекъснато се усложнява - така се появяват най-сложните от тях, към които
Сред най-сложните природни частицивключват заострени коколитофори. Този вид водорасли, с диаметър няколко микрона, са известни с това, че създават сложни черупки от варовик около себе си. За да разберат по-добре правилата, които определят как такива частици растат и как се формира тяхната форма, учените се опитват от години да ги пресъздадат в лабораторията. Подобни експерименти обаче досега не са успели да дадат значителни резултати, главно защото изследователите не са успели да намерят начин да измерят сложността на получената молекула.
В новата работа изследователите откриха, чеЕдна от ключовите характеристики на сложността на една частица е хиралността - в този контекст това е тенденцията нейните структури да се усукват по или обратно на часовниковата стрелка.
Като доказателство за тяхната хипотеза изследователите, ръководени от принципа на хиралността, покриват наноразмерни листове златен сулфид с аминокиселина, наречена цистеин.
Резултатът от експеримента беше частица, структуракоето според учените е дори по-сложно от гениталните коколитофори. С други думи, те успяха да създадат най-сложната частица, известна на науката.
По-рано беше съобщено, че йонната течност е помогнала гъбата да стане надежден филтър за частици с нано размери.